Author: raliweb

Екопътеката е близо до Девин, по поречието на река Девинска и минава през малък каньон. С отклонения от нея могат да се видят два водопада – Самодивското пръскало (един от най-високите в Родопите) и Мечото пръскало. В частта си по поречието на реката е лесна за ходене, с малка денивалация и подходяща за горещите летни дни, защото върви през шикоколистна[…]

Като се занимавах с логистиката за поредното ни пътешествие в Родопите, в стара тема за Родопите на един от най-големите български форуми попаднах на информация за обезлюденото село Върбово. Потърсих повече информация и разбрах, че е точно в района, в който щяхме да ходим, и че има много интересна църква. За това беше включено в нещата, които трябваше да видим.[…]

След като се настанихме в къщата за гости, веднага тръгнахме към морето, защото наближаваше времето за залязване на слънцето, а и бяхме гладни. Седнахме в малко ресторантче на открито на крайбрежната улица, поръчахме вечеря и веднага хукнахме към плажа. Между крайбрежната улица и плажът има тясна морска градина. Имаше няколко заведения, но не работеха. Може би в края на юни[…]

Когато се занимавах с логистиката на почивката ни на яз. Доспат и какви интересни места може да видим, попаднах на Дяволската пътека. Една от най-новите в България и със сигурност най-екстремната. Представете си пътеката по Ябланишкото ждрело в Трънско, но пъти по-дълга и много по-екстремна. Пътеката е по една малка рекичка – Чатак дере (Хайдушки дол), приток на Буйновската река.[…]

Тази година заради коронавирусът всичките планове за скитане у нас и съседни държави отпаднаха. Но стана време за почивка, не можем да стоим затворени цяла година. Мислейки къде можем да отидем, да е нещо ново и да е безопасно, се спрях на язовир Доспат. Там има много бунгала, където може да се почива безопасно и без близък контакт с непознати.[…]

В този ден трябваше да се сбогуваме с величествената природа на Горно Сванети и уникалните му селца и да стигнем до морето. Разстоянието не е голямо, но трябваше отново да изминем 30-те километра лош черен път от Ушгули до превала под Тетнулди. За под 300 км, тръгвайки от място с ледници и нестопен сняг щяхме да се озовем в топъл[…]

В този ден искахме да се качим колкото може по-близо до ледника на Шкхара и да видим Безенгийската стена. Връх Шкхара на границата с Русия е най-високият в Грузия (5193 м) и третият по височина в Кавказ. Част е от Безенгийската стена, много трудна за траверс верига от върхове, където през 1961 г. загиват трима алпинисти от националния отбор. Станахме[…]