Екопътеката е близо до Девин, по поречието на река Девинска и минава през малък каньон. С отклонения от нея могат да се видят два водопада – Самодивското пръскало (един от най-високите в Родопите) и Мечото пръскало. В частта си по поречието на реката е лесна за ходене, с малка денивалация и подходяща за горещите летни дни, защото върви през шикоколистна гора. Започва от СПА комплекс Струилица на няколко километра от града.
Ние стигнахме до комплекса в ранния следобед и дори успях да се паркирам на сянка. Паркингът е безплатен, но не е голям, и в почивен ден или по-рано може и да няма места. СПА-то от вън не ме впечатли – един басейн, шезлонги, малко заведение. Цените към юли 2021 г. – 8 лв. за дете до 10 години, 15 лв. за останалите. В делничния следобед беше празен – повечето коли бяха на разхождащи се по пътеката.
След съвсем кратък черен път навлезнахме в гората, като от лявата ни страна беше реката. В горещото време не беше пълноводна, но въпреки това много приятна. На места с по-бурни води има миниатюрни водопадчета, които се редуваха със спокойни вирове, в които имаше малки риби. През цялото време се наслаждавахме на красиви цветя. Ако бях снимала всички, щяхме да замръкнем. Едни от любимите ми (за съжаление не знам какви са) са едни високи с едри жълти цветове, греещи като слънца, които се срещат само на сянка до бреговете на малки планински рекички.
По едно време забелязах макове с уникален цвят, за пръв път виждам такива.
До тях бяха нацъфтели обикновените червени, любими на много хора (и на мене).
Като свърши черния път и тръгнахме по пътеката, се показа реката, приятно ромоляща и носеща прохлада. И около нея – огромните зелени листа на чобанката.
Стигнахме и до чешма, която сигурно ще пресъхне по-късно през лятото.
Постепенно навлезнахме в малкия каньон и пътеката продължи по дървени конструкции по брега на реката. За разлика от други екопътеки, тези са много лесни за преминаване, няма никакви стълби.
За мен това е най-красивата част на пътеката.
За съжаление имаше доста хора и нямаше как да снимам, без да има човек.
Малката и кротка през лятото река явно през пролетта показва мощта си, защото видяхме довлечени от стихиите дървета между камъните.
Докато спирахме да снимаме и гледаме, забелязахме, че малки рибки понякога се появяват на повърхността. На края успях да снимам една. Извинявам се за ужасната снимка, но е с огромно увеличение, след това кропната, а и е снимана под течащата вода.
Накрая – една компилация от клипове.
Равносметката:
Не изминахме цялата пътека, стигнахме до последното мостче. Нямаше нищо интересно повече, а и времето напредваше. Не се качихме до пръскалото, защото вероятността да има вода в него в тази жега и суша беше много малка.
Всичките дървени конструкции са в много добро състояние, което не може да се каже за повечето подобни пътеки.
Статистиката от GPS-а за изминалото разстояние в едната посока: дължина 2,15 км; денивалация 123 м (не усетихме никакво изкачване, съвсем равномерно е), времетраене 1,15 минути, като постоянно спирахме да гледаме, спираме и да дебнем да видим рибките. Връщането беше много по-кратко.