След като се настанихме в къщата за гости, веднага тръгнахме към морето, защото наближаваше времето за залязване на слънцето, а и бяхме гладни. Седнахме в малко ресторантче на открито на крайбрежната улица, поръчахме вечеря и веднага хукнахме към плажа. Между крайбрежната улица и плажът има тясна морска градина. Имаше няколко заведения, но не работеха. Може би в края на юни още не беше сезон според местните.
Плажът на Кобулети е много странен за нас – дребни почти черни камъчета. Няма нормален пясък, няма и залив – една безкрайна ивица със странен за несвикнали очи цвят. Друго странно за хора, живеещи в страна на другия бряг на морето – тука е атрактивен залеза, който настъпваше и слънцето започна да се скрива в морето.
Слънцето залезна и се върнахме в ресторантчето, за да вечеряме. Странно е да гледаш Черно море и да ядеш пъстърва, но за съжаление нямаше морска риба.
Точно като свършихме вечерята заваля силен дъжд, който не спря до следващия ден следобед. Намирахме се на ширината на България, но в съвсем различен климат – влажен субтропик. Не само палми растяха в земята, но и огромни банани. По грузинското крайбрежие сняг не вали, температурата никога не пада под нулата.
Денят, в който трябваше да сме на плаж и да се къпем на източния бряг на Черно море, мина в дрямка и ровене в мрежата. Още ме е яд, че не се изкъпахме вечерта по време на залеза, но нищо не предвещаваше потопът, който се изсипа.
Привечер престана да вали. Искахме да посетим едно магазинче с грузински алкохол и сувенири, след което да вечеряме в прехвален в мрежата рибен ресторант на другия край на градчето. Качихме се в колата и потеглихме.
Магазинчето се оказа с огромен избор на алкохол. Не биваше да прекаляваме, защото ни чакаше полет със самолет и не трябваше да надвишаваме разрешените килограми. Задоволихме се с бяло и червено вино, коняк и ракия. В магазина подготвяха е малко ресторантче за дегустация на алкохола.
Грузия има голямо производство на всякакви алкохолни напитки. Странното за нас е, че винените сортове са изцяло местни, няма нито един вносен.
След магазина тръгнахме да намерим рибения ресторант. На координатите, посочени в гугъл мапса нямаше нищо… Наоколо бедняшки квартал в края на курортното градче. Успях да попитам няколко местни за заведението, всички вдигаха учудени рамене – не бяха чували за подобно място. След доста обикаляне с колата успяхме да го намерим. Затворено. Отвън пълна скръб – нещо като фургон, по-зле изглеждащ и от най-мърлявите капанчета по нашето море.
Явно нямаше да ядем черноморска риба, за това вечеряхме отново свинско в заведение в центъра. Прибрахме се рано, че на следващия ден ни чакаше много път.