В този ден трябваше да се сбогуваме с величествената природа на Горно Сванети и уникалните му селца и да стигнем до морето. Разстоянието не е голямо, но трябваше отново да изминем 30-те километра лош черен път от Ушгули до превала под Тетнулди.
За под 300 км, тръгвайки от място с ледници и нестопен сняг щяхме да се озовем в топъл субтропик, където температурата не пада под нулата и никога не са виждали сняг.
По пътя
Станахме рано, закусихме, сбогувахме се с хазяите и потеглихме. Черният път пак беше с локви, често се налагаше да се разминаваме с други коли и бусчета, с които возеха туристи от Местия в Ушгули. Основно се използват едни странни возила, нещо средно между ван и бусче, с 8 места и- Mitsubishi Delica. Те са с десен волан, поръчват ги онлайн и ги внасят от Япония (естествено втора ръка). Въпреки малките и тесни гуми са много високо проходими.
Не можехме лесно да се разделим със Сванети и на няколко пъти спирахме да снимаме не само реки, но и цветя. Още на отиване през прозореца виждах в рехавата гора някакви доста едри ярко сини цветя. И като пак видях такива, намерихме място да спрем и да ги видим от близо. Оказаха са невероятно красиви високи кандилки с огромни цветове. По-красиви от всички изкуствени хибриди, които се продават.
Продължихме по пътя, аз от прозореца в движение снимах къщи от селцата, през които минавахме. Навсякъде в Сванети, където има течаща вода, малко равно място и ливади за паша, има селца. Тези, които са между превала на Тетнулди и Ушгули, са видимо много бедни. Почти всички постройки са много стари каменни, тук-таме с нещо ново. Не знам как преживяват хората в тях. Няма нормален път, не са туристическа атракция (няма гледки от тях), единствено отсядат в малкото къщи за гости с предполагам примитивни условия туристите на трекинг.
Спряхме отново, да се поразтъпчем и да видим за последно красивите жълти рододендрони.
Продължаваме и минаваме през поредното селце с рушащи се постройки.
За нас е трудно придвижването с кола 4х4, а някои минават ужасния кален път на колело.
Преди да напуснем Сванети спираме до поредния приток на Енгури.
Последното ни спиране по пътя беше до яз. Жвари. Тук приключва бурния път на Енгури, извираща от ледника на Шкхара и прекосяваща цяло Горно Сванети. За съжаление язовирът беше сериозно източен, а и не се виждаше почти нищо от него.
От тук без спиране стигнахме до Кобулети на Черно море. Нямаше нищо интересно за което да спираме, а и времето напредваше. Минахме през Поти, който се оказа промишлен град с огромно пристанище. Пристигнахме в къщата за гости привечер.
„Забраненият“ път от Ушгули до Местия – видео
Както вече бях писала, почти всички фирми за коли под наем в Грузия забраняват дори и огромни джипове да минават по този път. През 2017 продължаваха да слагат бетонни плочи, за да стане нормален за всякакви коли, но поне през миналата година голяма част от него още е бил черен, тежък и опасен. Обикновена лека кола не може да мине по него.
В няколко видеа съм обединила пълния запис от видеорегистратора от излизането от Ушгули до центъра на Местия. Има кадри с ремонт на пътя, чистене на свлачище, строежа на новия бетонен.
Къщата за гости
Къщата за гости Gia се намира на тихо място в Кобулети, не много близо до центъра, но близо до морето и плажа и това заедно с цената беше причината да я избера. Както повечето къщи за гости в Грузия има общи санитарни възли, но за две нощи не беше голям проблем. Хазяинът беше любезен, беше чисто и тихо. Всички останали бяха руснаци.
Дворът е малък, но за разлика от почти всички грузински дворове с много цветя. Колите се паркират отвън на улицата.
