Към ледника на Шкхара

В този ден искахме да се качим колкото може по-близо до ледника на Шкхара и да видим Безенгийската стена. Връх Шкхара на границата с Русия е най-високият в Грузия (5193 м) и третият по височина в Кавказ. Част е от Безенгийската стена, много трудна за траверс верига от върхове, където през 1961 г. загиват трима алпинисти от националния отбор.

Станахме рано сутринта, закусихме и се качихме на колата. Хазяинът каза, че може да се стигне до някъде с кола, което щеше да ни спести дълго ходене пеша по черен път. Времето беше нестабилно и не се знаеше кога ще завали, а и аз за огромно съжаление вече не мога да ходя дълго по неравен терен.

По пътя и пътечките

Минахме покрай Ламария и продължихме на север по долината на р. Енгури. Докато не стигнахме до огромна нестопена преспа на пътя. Оставихме колата, взехме раничка, сандвичи, вода и щеките и продължихме пеша на горе.

към Шкхара
Преспата, която спря колата на път към ледника на Шкхара
към Шкхара
Преспа по пътя към ледника на Шкхара

След малко пътя свърши и се превърна в пътечка покрай бушуващата гневно Енгури. Навсякъде по склоновете течаха ледени поточета, които трябваше да преминем. Някои от тях бяха по-широки и не можеха да се прескочат. Понякога имаше камъни, по които да преминем, в други трябваше да нагазим. Още сутринта краката ни бяха мокри от ледената вода в обувките.

Енгури и Безенгийската стена
Разярената ледена Енгури на фона на Безенгийската стена
над Ушгули
Стичащите се потоци от околните склонове

Продължихме да се изкачваме на горе, високите върхове пред нас ту се скриваха съвсем в облаците, ту срамежливо показваха част от тях. Задминаха ни група туристи, водени от местен, който носеше няколко дъски, които да се ползват за временни мостчета за преминаване през потоци и реки. Ние продължихме бавно, снимайки и наслаждавайки се на гледката.

към ледника на Шкхара
Зелени хълмове и заснежени върхове в облаците
Безенгийската стена
Безенгийската стена, скрита от облаците
Безенгийската стена
Сред облаците се показва връх. Дали е Шкхара? Няма как да се разбере.
към Шкхара
Пожяви се едно мокро опърпано куче, което се лепна за мене. Получи малка част от обяда ми.
към Шкхара
Зелени алпийски ливади и заснежени върхове.
към Шкхара
Високи върхове и ледници
Безенгийската стена
Петхилядник и брези, растящи на 2500 м. На географската ширина на България, в тази част на Кавказ няма иглолистни дървета, а брези и странни върби растат на височина, на която у нас има само алпийски ливади.
към Шкхара
Върхове сред облаците.
Безенгийската стена
Зелените листа на върбите правят по-малко сурови върховете, издигащи се на 5 километра над морето.

Изкачвайки се на горе, извадихме късмет – облаците се вдигнаха и Безенгийската стена се показа в цялото си величие.

Шкхара
Върхове, издигащи се на 5000 м
Шкхара
Заснежени върхове, ледници и върбови горички
Шкхара
Може би това е Шкхара (в ляво), но няма как да съм сигурна.

Слизането

Аз стигнах до едно поточе и реших, че няма да продължавам повече, защото после трябва да слезна без проблеми. Седнах и оставих ентусиаста да върви на горе. След малко към мене се присламчи един тъмен пес и въртя опашка, докато не получи част от обяда ми. След което заспа щастливо. Уговореният час за разходка на горе мина, наоколо се затапи и започна да гърми надалеко. Започна и да се опитва да завали. Звъня по телефона – няма покритие. Духа леден вятър, а топлите ми дрехи са в раницата, а не в мене….

Най-накрая се появиха, нещастни, че не са успели да стигнат до ледника. Вече валеше доста силно. Сложихме найлоните и тръгнахме бързо на долу. Вички потоци, които сутринта минахме безпроблемно, сега бяха много по-дълбоки и трудни за преминаване. Един от тях се оказа сериозен проблем – на по-плиткото беше много рисковано от сериозна травма и след оглеждане за по-спокойно място нагазих доста над коляното, за да мина без проблеми.

Слизайки, видяхме недалеко от нас, но на по-ниско и с повече бурни рекички, групата, която видяхме сутринта. Дъските, които носеше водачът, явно не помагаха да минат безпроблемно и тръгнаха да се връщат.

Стигнахме до колата, свалихме найлоните и се прибрахме в Ушгули. Докато помагах за много трудното паркиране в малкия двор, дъждът намокри и малкото сухи места по мене. Влезнахме вътре и цяла вечер хазяйката носеше в столовата (в която изобщо нямаше отопление и беше много студено и влажно) чайник след чайник с билкови чаеве, за да се стоплим.

Цветята под Шкхара

Този ден видяхме много цветя, растящи на голяма надморска височина, и много различни от нашите миниатюрни алпийски цветчета. Явно климатът е съвсем различен, защото на географската ширина на София растят върби и брези на 2500 метра надморска височина. И повечето цветя са по-високи и с по едри цветчета. До към 2500 м растат широколистни дървета – брези и върби, изобщо няма иглолистни. И още нещо любопитно – никъде в грузинските планини не видях клек.

цветя над Ушгули
Неизвестно жълто цвете. Може би някакъв вид див мимулус?
цветя над Ушгули
Неизвестно бяло цветенце
цветя над УшгулиНеизвестни жълти цветя
Неизвестни жълти цветя
цветя под Шкхара
Килим от миниатюрни алпийски цветенца
иглика над Ушгули
Розово-лилава кавказка иглика
орхидеи под Шкхара
Диви орхидеи
Върби под Шкхара
Върбови храсти, растящи на 2500 метра височина

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Leave a Reply