Ушгули
Ушгули е мистична сванска община, разположена на 2200 м в източната част на Горно Сванети. Състои се от четири села – Жибиани, Чвибиани, Чажаши и Муркмели.Разположена е по поречието на р. Енгури, която извира от ледника на Шкхара на североизток. Вр. Шкхара на границата с Русия е най-високият връх в Грузия (5193 м).
В Ушгули живеят около 200 човека, но има училище, както във всички останали свански общини. Това е сванската община с най-много запазени средновековни кули и други постройки, като най-старите от тях са от ІХ – Х век. Ушгули е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Представяте ли си да живеете целогодишно на Черни връх, да гледате не само животни, а и да орете с примитивни средства, за да се изхранвате с картофи, и на връх планината да правите парници, за да произведете домати и краставици? Всичко това е реалност на място, където почти половин година е затрупано от дълбок сняг.
И до сега селото е трудно достъпно. Няма обществен транспорт. През 2017 г., когато бяхме там, до него се стигаше или от Местия, като голяма част от пътя беше тежък черен, или от Долно Сванети по още по-лош черен път. Предполагам, че вече пътят от Местия целият е с бетонни плочи, защото тогава работеха по изграждането му. Но това е нож с две остриета – ще се увеличат многократно туристите, ще се строят нови хотели с модерна архитектура и средновековният чар ще изчезне безвъзвратно.
В Ушгули има множество къщи за гости и няколко малки заведения. Аз магазин не видях, но може да има.
Ушгули през моите очи
Още като наближихме селото, спряхме и започнах да снимам. Първо видях Замъкът на царица Тамара, кацнал на висок хълм. Навсякъде се издигаха сванските кули.
След като се настанихме и спря да вали, излезнахме да се разходим до църквата Ламария, намираща се на хълм над селото. За пореден път се убедих как не можем да преценим правилно разстояния и височини в тази могъща планина. Вдясно от нас виждаме хълм и аз чувам – за един час ще се кача и ще слезна. Подозрях, че няма как да стане и погледнах в телефона, където бях качила топографска карта на Сванети. Оказа се, че „хълмчето“ се изгига на над 900 метра над нас. Все едно че гледаме вр. Вихрен от хижата. А то изглеждаше направо невзрачно.
По пътя снимах малко цветя.
Старинната църква Ламария
Ламария (Успение на св. Богородица) е построена на хълм северно от Жибиани, където ние бяхме отседнали. Според различни източници се датира между ІХ и ХІІ век. Изглежда много странно за православен храм – вместо камбанария с кръст отгоре над нея се извисява охранителна кула. Наподобява повече на миниатюрна крепост, отколкото на място за поклонение пред бога. Оградена е с каменна стена с амбразури, миниатюрните прозорчета на самата сграда също са повече амбразури, отколкото прозорци. Явно преди векове животът на това отдалечено място не е бил лек и безопасен. По някакъв начин ми напомни на укрепените саксонски църкви в Трансилвания.
За съжаление църката беше заключена, но аз и да беше отворена, нямаше как да влезна в нея – трябва жената да е с пола или поне увит като пола парцал върху панталона и с покрита с шал глава.
Оран в Сванети в ХХІ век
Когато се прибирахме към къщата за гости видяхме двама мъже да орат с волове. Помолих да снимат клип с другия апарат и видяхме нещо уникално. Беше точно 18 часа и започнаха да бият камбаните на църквата. Мъжете спряха, свалиха си шапките, обърнаха се към нея и запонаха да се кръстят. През цялото време едно бяло куче се мотаеше около тях и им „помагаше“.
