Ски курортът по склоновете на вр. Тетнулди (4858 м) е най-новият не само в Сванети, а в цяла Грузия. Намира се на 15 км от Местия. Според информацията в интернет седалков лифт стига до 3040 м, което беше остовната причина да го посетим. Винаги съм мечтала да се кача на над 3000 метра над морето, не съм ходила в Алпите и по понятни причини не съм била по-високо от 2925 м.
Доста преди да заминем писах във фейсбук страницата на курорта (на руски) да питам работи ли лифта през лятото. След няколко дни ми отговориха да пиша на грузински или на английски. Естествено, че не знам грузински и писах отново на английски. Повече от месец не получих отговор…
По пътя
Тръгнахме сутринта от Местия по пътя към Ушгули. Времето беше прилично, имаше облаци, но се надявахме да не завали. Започнахме да се изкачваме към един превал, след всеки завой се виждаха красиви върхове и в долините малки свански селца. Над всичко доминираше красавицата Ушба, отново различна от това място.
Често спирахме да се наслаждаваме на гледките.
Стигнахме превала – най-високата точка по пътя от Местия до Ушгули. Тука свършваше бетонния път. Имаше отклонение на горе, но нямаше табела. Спряхме колата и аз се опитах да видя от телефона на къде да продължим (картата на GPS-а беше без подробности и доста неточна). В този момент спря полицейска кола и полицаят любезно ни упъти, че пътьт ни е по разклонението на горе. Пътят беше черен, но широк и без проблеми. Изчезна зеленината, основно около нас имаше странни нацепени камъни, но все пак между тях имаше и цъфнали дребосъци.
На няколко пъти отново спирахме да гледаме и снимаме.
Ски курортът
Стигнахме до долната станция на лифта. За огромно разочарование той не работеше. Наоколо пълно мъртвило. Чудим се ние какво да правим и в този момент се появи един мъж. На питането на руски за лифта получихме в отговор ръмжене. На въпроса говори ли английски – същия отговор. Коментар от наша страна – той сигурно и грузински не говори.
Бяхме много разочаровани, когато видяхме, че има черен път на горе покрай лифта. Тръгнахме по него. На няколко пъти на завоите имаше проблем с нестопен сняг, а колата беше с износени гуми. Все пак успяхме да стигнем до горната станция (малко над 2700 м). По пътя пак спирахме, гледахме и снимахме.
Стигнахме горната станция на лифта. От нея тръгват два други седалкови лифта – единият надолу към неизвестна долина, а вторият на горе, където се надявахме да се качим на над 3000 м. Но той не беше довършен и не бяха монтирали седалките. На горе път нямаше, почти навсякъде имаше сняг (може би фирн), ние бяхме с летна екипировка и не искахме да рискуваме.
Не може да не документирам колата, която въпреки износените гуми и пиещият големи дози масло двигател успя да ни доведе до нов рекорд – качване с кола на над 2700 метра над морето. Ако работеше лифта, нямаше да замърсяваме природата с излишни изгорели газове.
Поседяхме малко, изядохме си сандвичите. Започна да духа силно, да се скупчват облаците, а и на далеко да гърми заплашително. Направихме последна снимка на скритата долина, ледниците и върховете над нея, качихме се в колата и се върнахме в Местия.
