Село Мазери
Мазери е село от община Бечо. Било е столица на Княжеско Сванети и дом на князете от рода Дадешкелиани. Разположено е на брега на река Долра на 1660 м надм. височина. До преди век в него се е издигала най-високата кула в Сванети – княжеската на Дадешкелиани. След установяване на съветската власт князът сам я е съборил. За разлика от източните села в Мазери няма запазени стари каменни кули и постройки.
Селото е притегателно за туристите с друго – то е най-близо до един от най-красивите върхове в Грузия – Ушба (4710 м). Ушба е може би най-тежкия за изкачване връх в целия Кавказ. Много алпинисти са загинали на него. Под Ушба има ледник, от който извира р. Долра.
Най-близкият висок връх над селото е вр. Мазери (4010 м), на запад от Ушба.
Дъжд, мъгла, облаци
Още с пристигането, след като спря дъжда, излезнах на вън.
Сред къщите имаше цъфнали ливади, а на юг се виждаше Сванския хребет, чиите върхове бяха скрити от облаците.
Бурни води се стичаха към Енгури.
Малко по-горе „щастливи“ крави пасяха планинската трева.
Сутринта времето беше също така ужасно и почти непрекъснато валеше до късния следобед. От терасата се виждаше само малка част от вр. Мазери.
„Свещенните“ грузински крави сами поемат на паша. Ще пиша отделно за тях.
И сами се прибират привечер в обора.
Върховете се откриват
Привечер спря да вали, облаците се вдигнаха по-високо и започнаха да се показват близките четирихилядници и останалите върхове.
Колко ли са къщите за гости по света, от чиито тераси гледаш два четирихилядника, докато си пиеш кафето (ракията, виното или бирата)? Плюс екстра още един четирихилядник от двора?
Втората вечер за пръв път (за съжаление не последен) се сблъсках с една за мене непоносима подправка, която грузинците слагат в големи количества почти във всичко – листа кориандър. Аз съм голям фен на всякакви подплавки, наши и екзотични, но за разлика от семената, листата на кориандър за мене са нещо негодно за ядене.
Последната сутрин в Мазери
Станахме много рано сутринта по изгрев слънце. Много приятно ни изненада времето – този ден беше единствения в Сванети, когато беше слънчево и ясно.
Веднага след като си изпих кафето излезнах на вън с апарата. Сванският хребет се огряваше от слънцето. Някъде в облаците беше и най-високият му връх Лахили (4009 м).
На север Ушба, Мазери и околните върхове още изглеждаха призрачно, недокоснати от изгряващото слънце.
Закусихме, събрахме си багажа и се сбогувахме с хазяйката. Преди да продължим към Местия, се качихме малко на горе с колата, до където имаше път. Стигнахме го красива поляна в подножието на вр. Мазери.
В Кавказ просто загубваш реалната представа за разстояние и височина. Ушба е само на 3 км по хоризонтала и се извисява на 3 км над нас!
Мястото, до което стигнахме, беше като в приказките – високи заснежени върхове, цъфнали рододендрони, други знайни и незнайни цветя. С удоволствие бих живяла цяло лято на тази поляна.
За съжаление трябваше да тръгваме отново на път. Казахме сбогом на Мазери и се отправихме към Местия.
