След като пристигнахме в къщата за гости Gua, се настанихме и излезнахме пеша в града. Къщата беше близо до идеалния център.
Пари и телефони
Преди да разглеждаме града, имахме две важни задачи – да обменим валута в обменно бюро (доста по-изгодно от най-добрите курсове в София) и да си купим местни сим карти за телефоните. За обмена на валута – еднакво вървят евро и долари.
Защо да имаме местни телефони – нееднократно се налагаше да говорим с хазяи и с фирмата за рентакар. Отделно стационарният им интернет е трагичен и много туристи се оплакват от това. Не са виновни местните, а провайдерите. Плащат луди пари за нищо. Грузия има 3 мобилни оператора, със съвсем различни параметри. Предлагат предплатени карти на нормални цени.
Аз, като постоянно висяща в мрежата, взех предплатена карта на Magti с малко и неевтини разговори, но с 4 GB мобилен нет на смехотворна цена. Това е единственият оператор с добър мобилен интернет. Дори и в Кавказ навсякъде, където имаше къща или не беше в дълбока дупка, имаше добро 3G покритие – много по-добро от Wi-Fi от всяка от къщите за гости.
Другият оператор, който изпозвахме за другия телефон само за разговори, беше Beeline. Евтини разговори, но поне в Кавказ нямаше и помен от какъвто и да е интернет (имаше някакъв миниатюрен към картата).
За съжаление в Кутаиси имаше само по един офис на всеки от операторите, големи опашки и бавно обслужване. Така че загубихме не малко време в чакане, но беше необходимо.
Градът
След това отделихме време и на града. Първото впечатление е, че човек е попаднал на различно от познатите в Европа места. Архитектурата се различава от всичко, което бях виждала до сега. Нито западноевропейска, нито централноевропейска, нито балканска. Няма нищо общо и с руската, въпреки че много дълго време са били в една държава.
Аз съм архитектурен лаик, но ми направиха впечатления балконите – някои с раздвижени метални оградки, други с каменни орнаметни. На някои от прозорците имаше метални решетки, но отново красиви. И каменни фризове и други дребни детайли.
Едно нещо ме впечатли – не само че беше пълно с кошчета за боклук, но те бяха много красиви! Сякаш подканяха да си хвърлиш в тях опаковката, а не на улицата (бяха чисти без никакви боклуци по тях).
Пазарът
Едно от интересните места в града е покритият пазар. Едната страна на сградата, където е входът, изглежда доста странно за европейските очи.
От едната страна има куп сергийки с всякакви парцалки и джунджурии, които изглеждаха ужасно. От другата страна има голяма зала, където са хранителните продукти. Основно плодове, зеленчуци, сирена и подправки.
Чурчхели – една сладка грузинска вкусотия, представляваща ядки (най-често орехи), покрити със сладък плодов сок с нишесте.
Ние купихме домати, краставици, лук, плодове и две сирена – едно обикновено и едно пушено. Месо имаше много малко, а колбаси изобщо нямаше.
Тръгнахме обратно към къщата за гости, като взехме от магазин хляб, малко шише зехтин и бира.
Къщата за гости
Както повечето бюджетни места за настаняване и тя беше с общ санитарен възел. Нормална стая и добре изглеждаща столова за гости с всичко необходимо.
Седнахме да вечеряме. Зеленчуците бяха безвкусни като доста от тези, които се продават у нас. Оикновеното сирене (нямат саламурени, а са нещо кашкавалоподобно) беше много зле, пушеното ставаше за ядене. И бирата не струваше, добре че си носехме домашна българска гроздова.
Навсякъде бяхме включили закуска към резервациите. Навсякъде обилна, но основно тестена и еднообразна. В повечето дни стигаше и за обяд.
Втората вечер отново седнахме да ядем в столовата, но хазяинът ни покани в тяхната кухня. Бяха мъжът, жената и един от синовете им, който се водеше управител. Това беше първият, но не и последен сблъсък с друга култура, в която явно жената е в доста неравноправно положение. Мъжът не работи, синът студент, жената фризьорка. Която след 12 часа работа на крак беше сготвила и вареше сладко от ягоди. Тя не седна изобщо през цялото време, а накрая се извини, че е много уморена и си легна. Много странно, но тя не говореше руски (всички останали възрастни говорят без проблеми руски).
А ние пробвахме грузинската чача и българската гроздова. Имаше много вкусно постно ядене с патладжани, печени картофи и месо. Пихме и домашно бяло вино. А как пият вино мъжете в Грузия – това са естествени рогове.
Грузинците пият много, но бавно и с ядене, не на екс като руснаците. Много държат, и на другата сутрин нямат проблеми, колкото и да са пили.