Полетът
Есента на 2016 г. Wizz air пусна полети от София до Кутаиси (вторият по големина град в Грузия) и веднага реших, че следващата година ще се ходи до там. Почти веднага смениха София със Солун, но и това не беше толкова зле.
Първото, което направих още в началото на годината, беше да купя самолетни билети, преди да поскъпнат. Избрах втората половина на юни (две седмици), защото тогава цъфтят дивите рододендрони в Кавказ, а и планините по това време са много красиви – поляни, покрити с цветя и върхове, покрити със сняг.
Маршутът
Следващата задача беше да определя маршрута. Задължителната част беше Кавказ – както Сванети, така и източната част около вр. Казбег. Естествено – Черно море, както и Малък Кавказ – планините на юг към Турската граница. Плюс няколко забележителности и манастири близо до пътя. Подробностите ги оставих за по-късно.
Колата
Следващото, изключително важно, беше да се намери подходяща кола под наем – хем да е 4х4 (част от пътищата, по които трябваше да минем, бяха черни, единият тежък), хем да не е някакъв огромен танк, който да не смея да карам. И тука започна големият проблем. Не само че фирмите бяха базирани в Тбилиси и искаха луди пари, за да докарат и после приберат колата от Кутаиси, а и двата черни пътя, по които искахме да минем, бяха строго забранени и поименно изброени! Представяте ли си – дават ви някакво всъдеходно чудовище и ви забраняват да излизате от асфалта! А и имали GPS тракери. Една рускиня се оплакваше как дошли някъде в нищото и я изхвърлили от колата! Отделно – може да кара само този, който е регистриран. За втори шофьор – доплащане. При това налудничаво ограничение на възрастта – до 65, някои дори до 60 години. Пълно безумие! Вече почнах да си мисля, че ще изгорят самолетните билети и няма да стигнем до Грузия.
Спрях за няколко дни да търся фирма за да се успокоя. След което попаднах на една малка фирма, базирана в Кутаиси. Освен големите танкове предлагаше и едно Субару Форестър. Между другото, всички предлагани коли навсякъде бяха само автоматик – нещо екзотично за нашенските шофьори. Свързах се веднага с фирмата за уточняващи въпроси. Може да минем по „забранените“ пътища, само да не счупим колата. Вторият шофьор е над 65 – няма проблеми. Няма допълнителна такса за него, дори не се интересуват кой е. Единственото, което е нужно, е да им пратя сканираната шофьорска книжка, което беше веднага изпълнено. И така след ден вече проблемът беше решен – имахме кола, най-големият проблем беше решен. Оставаше по-малкия – как да се справим с автоматика. Добре че имам приятелка с точно такава кола автоматик, и след няколко излизания с нея вече можех да се справям с автоматика и да преподавам уроци как се кара.
Ще дам линка на фирмата, защото е трудно да се издири, а си заслужава, въпреки колата в лошо техническо състояние (за това ще пиша по-късно). Все пак ни вози две седмици без проблеми, освен стреса първия ден. Green Road
Спането
Вече беше уточнено къде и кога ще се спи. Две нощи в Кутаиси, две нощи в Мазери (Сванети), две нощи в Местия (Сванети), две нощи в Ушгули (Сванети), две нощи в Кобулети (Черно море), една нощ в околностите на Вардзия (на юг до турската граница), две нощи в Казбеги, сега Степанцминда (на североизток, до руската граница) и последната на летището в Кутаиси (самолетът излита в малките часове). Започнах да търся къде да спим в букинг – на такова място, където цените и условията са много различни, а и времето е малко, за мене е добре предварително да има резервирани места. Изискванията ми – тихо и спокойно място на нормални цени и с високи отзиви в букинг, в къщи за гости. За съжаление много малко са къщите за гости със самостоятелни санитарни възли в стаите – само на две места спахме така. На някои места се налагаше сутрин да чакаме на опашка.
Автобусът
Следващата стъпка беше да се купят билети за автобуса от София до Солун и обратно. Естествено го направих онлайн.
Навигацията
Последното, което направих, беше да кача в Гаргата (Гармин GPS-а) всички координати, които ни интересуваха. Качих и някаква свободна карта на Грузия, защото Garmin не си е направил труда да направи платена карта на тази част от света. Което ни създаде проблеми по-късно.
Оставаше само да дочакаме деня, в който ще заминем.